1. Букурещката Библия (1688)
Сред най-старите и важни томове, отпечатани на румънски език, Букурещката Библия е издадена през 1688 г., по времето на управлението на Щербан Кантакузино, и представлява първият пълен превод на Библията на румънски. Това не е само религиозно произведение, а символ на румънската идентичност и езиково единство. Ръкописът се съхранява в ценни колекции и се намира само в културни институции, национални библиотеки и музеи.
2. Проповедите на Варлаам (1643)
Друг крайъгълен камък в румънската религиозна литература е „Казания“ или „Румънска книга за поучение“, написана от митрополит Варлаам и публикувана в Яш през 1643 г. Това е първата книга, отпечатана в Молдова, и включва поредица от проповеди и библейски тълкувания, които са допринесли за разпространението на румънския език.
3. История на румънската литература от произхода до днес от Джордже Кълинеску (1941)
Публикувано през 1941 г., монументалното произведение на Джордже Кълинеску остава стълб на румънската литературна критика, обхващащо почти хилядолетие от културно развитие. Книгата е била забранена по време на комунистическия период, а екземплярите са били конфискувани, което прави първите издания изключително редки и ценни. Тази творба е съществен елемент за всеки, който изучава румънска литература, като същевременно е шедьовър на критическия анализ и интерпретация.
4. Шкейският псалтир (около 1482 г.)
„Шкейският псалтир“ е един от най-старите религиозни ръкописи в Румъния, датиращ от около 1482 г. Това е текст, написан на славянски, и представлява доказателство за еволюцията на писмеността и езика от този период.
5. Моменти и скици от Йон Лука Караджале (1901)
Йон Лука Караджале дълбоко е повлиял румънската литература и театър със своите произведения, изпълнени с ирония, хумор и социално наблюдение. „Моменти и скици“, публикувана през 1901 г., е една от най-известните и обичани от румънските читатели.
6. Писмото на Някушу от Къмпулунг (1521 г.)
Смятано за най-стария запазен документ, написан на румънски език, „Писмото на Някушу от Къмпулунг“ от 1521 г. е свидетелство за писмения румънски език и се пази грижливо в колекциите на културното наследство.
7. Дневник на щастието от Николае Щайнхард (1989)
Публикуван за първи път след Революцията, „Дневник на щастието“ е автобиографично, дълбоко духовно произведение, написано от Николае Щайнхард. То разкрива силата на духовната трансформация, която е открил по време на задържането си.
